Лиляна Павлова: Хората много по-лесно се доверяват на фалшивите новини

/КРОСС/ Трябват регулации срещу фалшивите новини. Това заяви министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова по време на конференция под наслов “Fake news of true trolls” в Националния дворец на културата по-рано днес, съобщава 24 часа.

“Това, което ни обединява винаги, е търсенето на истината. Когато говорим за фалшивите новини, аз искам да ги разглеждам в три категории - какво са фалшивите новини, могат ли и как да променят изборни резултати, и пречупено през личната ми кауза срещу тях. Вярвам, че борбата с фалшивите новини - това е една кауза, около която цялото общество трябва да се обединим. Смятам, че днес застраховани срещу фалшивите новини няма. Всички сме потърпевши, независимо дали в качеството си на граждани, представители на институция или политици”, каза Павлова.

“Ако доскоро казвахме чух по телевизията, прочетох във вестника, това вече не е така. Всеки казва прочетох в интернет пространството. Там мащабите са грандиозни. Те наистина надминават всичко, което можем да си представим. Интернет пространството всъщност е една галактика, бих го нарекла. Имаме над 1,3 млрд. уебсайта, които произвеждат новини. За съжаление една голяма част от тях са фалшиви уебсайтове, които произвеждат “новини”, допълни тя.

“Няма как да има една институция, един човек или една държава, която самостоятелно да се пребори с този процес. Затова казвам, че заедно ние като общество трябва да се преборим с това нещо”, каза още Павлова.

“Факт е, че фалшивите новини се разпространяват шест пъти по-бързо, отколкото истинските новини. Много по-лесно достигат и по-лесно хората се доверяват на фалшивите новини. Това е една тенденция, за която аз нямам отговор защо, но трябва да намерим отговора как да преодолеем този процес. Това е липса на доверие, прозрачност, лидерство, вероятно към които всички ние сме длъжници и трябва да направим този процес. Следващата година има избори, но статистиката показва, че 18 държави в света вече са срещнали сериозен проблем с фалшивите новини. България също е имала такива проблеми. Всички помним изборите през 2013 г. и т. нар. “Костинбродска афера”, която изкриви изборния резултат и наистина подведе гражданите по един манипулативен начин”, обясни тя.

“Фалшивите новини не подминаха и българското европредседателство. Имаше новини от типа: ще ни отнемат председателството, ще ни вземат реда и тн. Като на всички е ясно какъв е редът на провеждане. Ремонтът на НДК също никога не е могъл да бъде условие за това дали българското председателство да се проведе или не.

Наред с фалшивите новини са кибератаките. Те също са една важна част от проблема и неговото решение. Ние бяхме подложени на кибератаки всеки ден, но може би това не стана известно в публичното пространство. Нещо предвид това, че ни очаква сериозна предизборна кампания, можем да очакваме в следващите дни. В личен план като човек, който съм обект на фалшиви новини във всякакъв мащаб в последните 2 г., съм дълбоко убедена, че на фалшивите новини трябва да се реагира. Опитах да не реагирам, но осъзнах, че можеш да реагираш, когато сайтът е новинарски, легитимиран. Тогава можеш да водиш дела, да печелиш дела. Но когато сайтовете са фалшиви и новините са в социалните мрежи, не можеш да реагираш, нямаш право да реагираш. Има нужда от регулации, за да могат компетентните органи да свалят сайтове, които публикуват фалшиви новини”, категорична бе тя.